Посланиците

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Посланиците
АвторХанс Холбайн Младия[1]
Година1533 г.[2]
МестоположениеНационална галерия
Посланиците в Общомедия

„Посланиците“ е картина от 1533 г. на Ханс Холбайн Млади.

Картината е известна също като „Жан дьо Динтевил и Жорж дьо Селве“[3] – това са имeната на двамата мъже, изобразени на нея. Създадена е в периода на Тюдорите, в същата година, когато е родена Елизабет I. Изследователката Франи Мойл предполага, че майката на Елизабет, Ан Болейн, тогава кралица на Англия, е поръчала картината като подарък за Жан дьо Динтевил, посланикът, изобразен вляво.[4]

Освен че е двоен портрет, картината съдържа натюрморт от прецизно изобразени обекти, чието значение е причина за много дебати. Картината включва един от най-известните примери за анаморфоза в живописта. „Посланиците“ е част от колекцията на Националната галерия в Лондон от закупуването ѝ през 1890 г.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че Холбайн е роден в Германия и прекарва голяма част от времето си в Англия, в „Посланиците“ личи влиянието на ранната холандска живопис. Той използва масла, които са били разработени за панелни картини век преди това в ранната нидерландска живопис, и точно както Ян ван Ейк и Майстора от Флемал използват обширни изображения, за да свържат своите теми с религиозни концепции, Холбайн използва символични обекти около фигурите, за да внуши най-вече светски идеи и интереси.

Холбайнов килим с големи медальони, подобен на този на картината, XVI век, Централна Анатолия

Сред уликите за интересите на изобразените лица са селекция от научни уреди, включително два глобуса (един земен и един небесен), квадрант, торкетум и многостенен слънчев часовник,[5] както и различни текстилни изделия, включително подова мозайка, базирана на дизайн от Уестминстърското абатство (настилката Космати, преди високия олтар), и килима на горния рафт, пример за ориенталски килими в ренесансовата живопис. Фигурата вляво е в светско облекло, а фигурата вдясно е облечена в свещенически одежди. Те ограждат масата, която показва отворени книги и символи на религиозно познание, включително символична връзка с Богородица. Близо до горния ляв ъгъл се вижда разпятие, частично покрито от завесата.

Глобусът в „Посланиците“ (детайл)

Някои учени предполагат, че картината съдържа нюанси на религиозни борби. Конфликтите между светската и религиозната власт са представени от Жан дьо Динтевил, земевладелец, и Жорж дьо Селве, епископ на Лавор. Общоприетият символ на раздора, лютня със скъсана струна, е включен до книга с химни в превод на Мартин Лутер, което предполага раздор между учени и духовенство.[6] За други изследователи, ако скъсаната струна на лютнята предполага прекъсване на религиозната хармония, то лутеранският псалмник, отворен на предните страници и възпроизвеждащ песен за Десетте Божи заповеди („Закон“) и песен за Светия Дух („Благодат“), може да означава взаимна „хармония“.[7]

Земният глобус на долния рафт повтаря част от картографска въображаема карта, създадена вероятно през 1530 г. и с неизвестен произход. Картата е наричана Глобусът на посланиците поради известното му изображение в картината.[8][9]

Творбата е описана като „един от най-впечатляващите портрети в ренесансовото изкуство“.[10]

Анаморфен череп[редактиране | редактиране на кода]

Анаморфният череп, реставриран през 1998 г., гледан тук под наклонен ъгъл

Най-забележителният и известен от символите на Холбайн в творбата е изкривеният череп, който е поставен в долния център на композицията. Черепът, изобразен в анаморфна перспектива, друго изобретение на Ранния Ренесанс, е предназначен да бъде визуален пъзел, тъй като зрителят трябва да се доближи до картината и да я гледа отвисоко от дясната страна или от долу от лявата страна, за да види формата като точно изображение на човешки череп. Въпреки че черепът очевидно е замислен като vanitas или memento mori, не е ясно защо Холбайн му е дал такава важност в тази картина. Просто обяснение е, че Memento mori е девиза на дьо Динтевил,[11] докато друга възможност е картината да представлява три нива: небесата, олицетворени от астролабията и други обекти на горния рафт, живият свят, представен от книги и музикален инструмент на долния рафт, и смъртта, олицетворена от черепа.

Има също хипотеза, че картината е била предназначена да виси до врата или дори на стълбище, така че хората, които влизат в стаята или се качват по стълбите и минават покрай картината отляво, ще видят първо черепа. Друга хипотеза е, че Холбайн просто е искал да демонстрира техниката си, за да си осигури бъдещи комисионни.[12] Въпреки това художниците често включват черепи като напомняне за смъртността. Холбайн може да е въвел изображенията на черепите (единият като сива наклонена черта, а другият като медальон на шапката на Жан дьо Динтевил) и на разпятието в горния ляв ъгъл, за да насърчи размисъла за предстоящата смърт и възкресението.[6]

Идентичност на субектите[редактиране | редактиране на кода]

Преди публикуването на „Посланиците на Холбайн: Картината и мъжете“ на Мери Херви през 1900 г., самоличността на двете фигури в картината дълго време е обект на интензивен дебат. През 1890 г. Сидни Колвин е първият, който предлага, че фигурата отляво е Жан дьо Динтевил, сеньор на Полиси (1504 – 1555), френски посланик в двора на Хенри VIII през по-голямата част от 1533 г. Малко след това почистването на снимката разкрива, че неговото владение Полиси е едно от четирите френски места, отбелязани на земното кълбо.[13] Херви идентифицира мъжа отдясно като Жорж дьо Селве (1508/09 – 1541), епископ на Лавор, след като проследява историята на картината до ръкопис от седемнадесети век. Според историка на изкуството Джон Роуландс, Дьо Селве не носи епископски одежди, защото е бил ръкоположен едва през 1534 г.[14] Известно е от две писма на Жан дьо Динтевил до брат му Франсоа дьо Динтевил, епископ на Оксер, че той е посетил Лондон през пролетта на 1533 г. На 23 май Жан дьо Динтевил пише: „Господин дьо Лавор ми оказа честта да дойде да ме види, което не беше малко удоволствие за мен. Няма нужда гран метр да чува за това“. Въпросният гран метр е Ан дьо Монморанси, маршал на Франция, препратка, която кара някои анализатори да заключат, че мисията на Дьо Селве е била тайна, но няма други доказателства, които да потвърдят тази теория.[15] На 4 юни посланикът отново пише на брат си, казвайки: „Господин дьо Лавор дойде да ме види, но отново си отиде“.[16]

Лутеранският псалмник в „Посланиците“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ rkd.nl // Посетен на 30 юли 2022 г.
  2. ↑ www.nationalgallery.org.uk
  3. ↑ Hans Holbein the Younger The Ambassadors NG1314 National Gallery, London // www.nationalgallery.org.uk. Посетен на 2018-10-24.
  4. ↑ Moyle, Franny, The King's Painter: The Life and Times of Hans Holbein, New York: Abrams Press, 2021, pp. 221–222.
  5. ↑ Dekker Lippincott
  6. ↑ а б Mamiya, 675
  7. ↑ Bertoglio, 569
  8. ↑ Pigafetta, Antonio. Magellan's Voyage: a narrative of the first circumnavigation. Dover Publications Inc, 1994. ISBN 0-486-28099-3. с. 30.
  9. ↑ Hayes, Derek. Historical Atlas of the Arctic. Douglas & McIntyre Ltd, 2003. ISBN 1-55365-004-2. с. 8–9.
  10. ↑ Welton, J. in Farthing, S., ed. (2011)
  11. ↑ 15 Facts About Hans Holbein's 'The Ambassadors' // Mental Floss.
  12. ↑ World Wide Words.
  13. ↑ Rowlands, 139–41.
  14. ↑ Rowlands, 140.
  15. ↑ Foister, Roy, and Wyld, 16.
  16. ↑ Foister, 14.

Цитирана литература[редактиране | редактиране на кода]

 

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата The Ambassadors (Holbein) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Посланиците&oldid=12140822“.