Taga za Yug (Bulgarian: Тъга за юг, in English "Grief for the south"; Macedonian: Т’га за југ) is the name of a famous poem of Macedonian poet Konstantin Miladinov (originating from the region of Macedonia). The poem is traditionally recited at the opening ceremony of Struga Poetry Evenings, an international festival established in author's honour, featuring the poetry award Miladinov Brothers.
Full text in Bulgarian
Орелски криля как да си метнех
и в наши стърни да си прелетнех!
На наши места я да си идам,
да видам Стамбол, Кукуш да видам;
да видам дали сънце и тамо
мрачно угревят, како и вамо.
Ако как овде сънце ме стретит,
ако пак мрачно сънцето светит,
на път далечни я ке се стегнам
и в други стърни ке си побегнам,
където сънцето светло угревят,
къде небото дзвезди посевят.
Овде йе мрачно и мрак м' обвива
и темна мъгла земя покрива;
мразой и снегой, и пепелници,
снлни ветрища и виюлици;
околу мъгли и мразой земни,
а в гръди студой и мисли темни.
Не, я не можам овде да седам!
Не, я не можам мразой да гледам!
Дайте ми криля я да си метнам
и в наши стърни да си прелетнам.
На наши места я да си ндам,
да видам Охрид, Струга да видам.
Тамо зората греит душата
и сънце светло зайдвит в гората;
тамо дарбите- природна сила
со съта раскош ги растурила:
бистро езеро гледаш белеит
и си од ветар синотемнеит;
поле, погледниш или планина,
сегде божева йе хубавина.
Тамо по сърце в кавал да свирам,
сънце да зайдвит, я да умирам.
Full text in English
If I had an eagle's wings
I would rise and fly on them
To our shores, to our own parts,
To See Stambol, to See Kukuš;
And to watch the sunrise: is it
Dim there too, as it is here?
If the sun still rises dimly,
If it meets me there as here,
I'll prepare for further travels,
I shall flee to other shores
Where the sunrise, greets me brightly,
And the sky is sewn with the stars.
It is dark here, dark surrounds me,
Dark for covers all the earth,
Here are frost and snow and ashes,
Blizzards and harsh winds abound,
Fogs all around, the earth is ice,
And in the breast are cold, dark thoughts.
No, I cannot stay here, no;
I cannot upon this frosts.
Give me wings and I will don them;
I will fly to our own shores,
Go once more to our own places,
Go to Ohrid and to Struga.
There the sunrise warms the soul,
The sun gets bright in mountain woods:
Younder gifts in great profusion
Richly spread by nature's power.
See the clear lake stretching white-
Or bluely darkened by the wind,
Look you at the plains or mountains:
Beauty' everywhere divine.
To pipe there to my heart's content!
Ah! let the sun set, let me die.
