User:NBUPolSci F52045/sandbox

Американският президент Роналд Рейгън и Генералният секретар на СССР Михаил Горбачов подписват Договорът INF в Източната стая на Белият дом през 1987 г..

Договорът за ликвидиране на ракетите със среден обсег (INF) е споразумение от 1987 г. между Съединените щати и Съветския съюз. Подписан във Вашингтон от президента на САЩ, Роналд Рейгън, и генералния секретар на СССР, Михайл Горбачов, на 8 декември 1987 г., той е ратифициран от Сената на САЩ на 27 май 1988 г. и е влиза в сила на 1 юни същата година. Договорът е официално озаглавен "Договор между Съединените американски щати и Съюза на съветските социалистически републики за ликвидиране на техните ракети с междинен и по-кратък обсег".

Договорът има за цел да премахне ядрените и конвенционалните наземни балистични ракети с междинен обсег, определен в границите между 500-5,500 км. (300-3,400 мили).

Очаквало се по-дългият обсег, по-голямата точност, мобилност и ударна сила на новите съветски ракети SS-20 да промени сигурността на Западна Европа. След проведени дискусии, НАТО се съгласява да приеме двуетапна стратегия - първо да започне преговори със Съветския съюз за контрол на въоръжението, за да се намалят техният и американският арсенал от ядрени ракети със среден обхват (Intermediate-range nuclear forces (INF)) и второ да разположи в Европа с начало от 1983 г. до 464 наземни, крилати ракети от тип круз (Ground-launched cruise missiles (GLCM)) и 108 балистични ракети - Пършинг II. Към края на 1970 г. НАТО има ясно превъзходство над СССР в системите INF, защото руските войски притежават само течногоривни с една бойна глава, много неточни и лесно унищожими балистични ракети със среден обхват и няколко стотин, също толкова остарели, дозвукови тежки бомбардировачи Ту-16 и Ту-22. За сравнение в този момент НАТО и USAFE притежават изтребители Мираж IV, V-force и чисто нови F-111 бомбардировачи в допълнение с френски, британски и американски точни, твърдогоривни балистични ракети със среден и къс обсег, разположени в Европа и съседните й води. Съветските опити, да се затвори тази пропаст чрез ракетите SS-20 и бомбардировачите Ту-22М, са посрещнати от НАТО чрез осигуряване на ядреното предимство на Западния алианс в Европа, благодарение на GLCM и Пършинг II инсталации.

Въпреки недоволство на Съветският съюз от разполагането на американски оръжия в Европа, той се съгласява на отворени преговори и предварителни дискусии в Женева през 1980 г.. Официалните преговори започва през септември 1981 г. с американската оферта - "нулев вариант" за пълното премахване на всички Пършинг, GLCM, SS-20, SS-4 и SS-5 ракети. След несъгласие относно изключването на британски и френски системи за доставка, през ноември 1983 г., преговорите били спрени от съветската делегация. През 1984 г., въпреки общественото недоволство, САЩ започват да разполагат INF системи в Западна Германия, Италия и Обединеното кралство.

През март 1986 г., преговорите между САЩ и Съветския съюз са възобновени, като обхващат не само INF въпроси, но и отделни проблеми, свързани със стратегическите оръжия - Договор за стратегическо разоръжаване (Strategic Arms Reduction Treaty (START)) и космически въпроси. В края на 1985 г. двете страни се движат към ограничаване на INF системите в Европа и Азия. На 15 януари 1986 г., М. Горбачов обявява съветското предложение за забрана на всички ядрени оръжия от 2000 г., което включва и INF ракетите в Европа. Това предложение е отхвърлено от САЩ и контрирано с поетапно намаляване на INF установки в Европа и Азия, до пълното им премахване до 1989 г.. Не са се наложили никакви ограничения върху френски и британски ядрени сили.

Поредица от срещи през август и септември 1986 г., достигат връхната си точка в срещата на върха в Рейкявик между Р. Рейгън и М. Горбачов на 11 октомври, 1986 г.. И двамата се съгласяват за премахването на INF системите от Европа и да бъде създадено световно ограничение за максимум от 100 бойни глави със среден обсег. М. Горбачов предлага също по-дълбоки и по-фундаментални промени в стратегическите отношения. По-подробни преговори, продължават през цялата 1987 г., подпомогнати през август от решението на западногерманският канцлер Хелмут Кол за едностранното премахване на съвместните американско - немски Пършинг системи. Тексът на договора бил окончателно договорен през септември 1987 г.. На 8 декември 1987 г., договорът бил официално подписан от президента Р. Рейгън и генералния секретар на СССР, М. Горбачов на срещата на върха във Вашингтон.

До крайния срок на договора от 1 юни 1991 г., общо 2692 такива оръжия са унищожени, 846 от САЩ и 1846 от Съветския съюз. Съгласно договора на двете страни е било позволено да инспектират един на друг своите военни съоръжения. На всяка страна е било разрешено да обявят и запазят за музейни експонати: 15 неработещи ракети, 15 ракетни кутии и 15 установки.

На 10 февруари 2007 г., президентът на Руската федерация, Владимир Путин, заяви, че Договорът INF вече не служи на интересите на Русия. На 14 февруари, ИТАР-ТАСС и Интерфакс цитират генерал Юрий Балуйевски, началник на Генералния щаб на военните сили на руската армия, който заявява, че Русия може да се отдръпне от INF и че решението ще зависи от действията на САЩ относно предложената от американците Ground Based Midcourse система за противоракетна отбрана, части от която САЩ по това време планира да разположи в Полша и Чешката република (оттогава, плановете са изоставени в полза на различни системи, базирани в морето и в Румъния, вижте Националната противоракетна отбрана).

Дан Блументал от American Enterprise Institute пише, че в действителност руският проблем с INF е, че Китай не е обвързан от него и продължава да създава свои собствени сили със среден обхват на действие.