User:Donkov
Христо Донков Христов е роден 24.11.1930 г в Перник. Умира пак в Перник на 13.1.2008 г и остава завинаги свързан с града си, който толкова е популяризирал в творбите си. Един от именитите български художници. Колорист,последовател и ученик на Владимир Димитров -Майстора, Ненко Балкански, Никола Петров,Златьо Бояджиев. Един от малкото имали възможността да се докоснат до обаянието и уникалността на Майстора лично.Като млад художник е поканен от Майстора да се разхождат и порисуват заедно на открито.Остава прекрасно съвместно начинание до края на дните на Владимир Димитров. Още като млад художник започва да получава оценки за своето творчество от чужбина.Поради системата в страната не е подходящо излизането му зад граница.Много от неговите картини се пазят в "златните фондове" на различни галерии по света. Поради пословичната му скромност и човешка доброта, не намира място при комерсиализацията на изкуството. Въпреки това, появяването на негови картини на изложба се финализира с покупка от страна на колекционери и организации. Силно изявен портретист, получава постоянно поръчки от управляващите в момента за портрети на ръководството на БКП, поставяни за фон на провеждащите се манифестации.Известен с уникалните си портрети на Георги Димитров, Васил Левски, герои на труда,пейзажи от работническия Перник и др. Обявен за партиен художник при смяната на режима - 1989 и пенсиониран на рождения си ден през 1990 година - израз на "благодарност" на Пернишкото ръководство за периода. Изживява периода след 1989 особено трудно - без достатъчно средства, с определена минимална пенсия. Близък приятел в годините с Владимир Димитров - Майстора, Ненко Балкански, Илия Петров,Дечко Узунов,Светлин Петров и др. Един от най-близките приятели, останали верни през целия си живот, на Иван Стоилов - "Бункера", друг наш именит художник и склуптор. Безкрайно толерантен и етичен в отношенията си с колегите и хората.Не успял да се комерсиализира и да получи финансово обезпечение на таланта и възможностите си,не получил достатъчна оценка за делата и творчеството си, умира тихо, с тъга в очите.