User talk:Vkolarov
Иван Павлов Костов[edit]
Иван Павлов Костов е български журналист Роден на 7.11.1885г. в Станимака(Асеновград). Умира през 1943г. в София. Иван Костов е роден във Възрожденско семейство. Баща му, Павел Костов е председател на Революционния комитет за подготовка на априлското въстание в Станимака. Първият български кмет на града, депутат в 5то обикновено народно събрания, 1887,1888,1889. Майка му, Мария Райчева, произхода от известния Райчев род в Станимака. Тя е участвала активно в революционните дела. Обявена е за побороничка за Освобождението на България. Иван Костов завършва търговската гимназия в Свищов. Владее немски, френски, румънски, турски и гръцки, а също и стенография. Кариерата си като журналист започва в София, през 1905г. във вестник „Дневник”, където главен редактор е Георги Николов. През същата година е един от инициаторите за образуване на журналистическо дружество в София. Събранието се е състояла в Бивница, Сан Стефано, на площад Трапезица. След няколко събрания, на 27ми ноември 1905г. е бил приет устава и избрано първото настоятелство. На това събрание са присъствали: Сава Илчов, Иван Коларов, Христо Абрашев и Иван П. Костов, Христо Силянов, Петър Завоев, Димитър Константинов, Иван Недев, Александър Кипров, Стоян Власаков и други. През 1921г. той е член на Дружество на столичните журналисти, с членска книжка №41. Иван Костов работи като парламентарен репортер във вестник „Дневник”. Работи като шеф на информацията на вестник „Камбана”. Интелектуалец с артистични дарби, той има много приятели, сред които журналисти, писатели, художници, както и политици. Сред тях са Евгения Марс, Христина Морфова, Емил Козак Чермак, С.Т. Челингиров, Карчев. Художникът Антон Митов е чест гост в дома му и рисува майка му. Когато през 1929г. Евгения Марс издава юбилеен календар „Полувековна България”, Иван Костов убеждава своя първи братовчед Щерю Райчев, крупен търговец от Асеновград, собственика на винарска изба „Родопи”, да бъде сред спонсорите на албума. През 1909г. се жени за Кета Печенякова и така се сродява с големите врачански родове, Йоцови, Савови, Балабанови, Бобошевски. Лично познава големия български писател Иван Вазов. Весел, с чувство за хумор, изключително колегиален, той е обичан и уважаван от своите колеги. Мнозина от по-младите го считат за свои учител. Стефан Танев, главен редактор на хотел „Утро”: „Ето го и Дамянова. Иванчо Костов се ухилил до уши. Сочи му моите хроники. -Младежът ще стане журналист. Носи все хубави оригинални хроники. Той би другите със съобщението за заминаването на княза за Петербург. За затрупването на Министерски съвет под снеговете. Ще го взема със себе си в печатницата, ще го науча как се връзва вестникът, как се подрежда материалът, как се прави афиш. -Добре, добре, научи го! Казах ви още от първия момент: от него ще стане журналист. Гледай само ти, Иванчо, да не го развалиш. Виж, че си го научил как де прави афишът, но и покрай това – къде има хубаво вино и как трябва да го пие. Костов ме поведе със себе си в печатницата. Там видях за първи път как се набира, как се връзва, с една дума, как се ражда вестникът. Узнах какво е компас, шпалта, шпац, гармонд и петит, курсив и черни тлъсти, как се подреждат антрефилетата, как се връзват страниците. Първи ден – първи урок. Вторият ден – повторение на първия урок. На третия ден Иван Костов ми домъкна в редакцията всички коректури и коректура от заглавията на ония материали, които не бяха още набрани. -Хайде, да те видя. Залови се сега на работа и направи афиш. Аз ще гледам и онова, което не ми харесва, ще го поправям.
Петър Карчев, журналист: „Иван Костов владееше немски и френски език много добре. Беше човек със завидна обща култура, но той не изпадна никога в изкушение да пише статии макар да имаше възможност да се наложи като публицист. За Иван Костов същината на вестникарството беше новината, информацията. Той търсеше и гонеше новината със страст и фанатизъм. За него журналист с истински качества беше онзи, който беше минал вече през тревогите и вълненията на репортерския живот. Може да се каже, че Иван Костов владееше занаята си артистично и му служеше с жар. А общителния му и благ характер улесняваше твърде много работата му. Понеже Иван Костов без да бъде много стар принадлежеше към по-старата журналистическа генерация, аз мислех, че той ще е вече чужд на младите ни колеги. Трябва да призная, че съм се лъгал. Видях на погребението с каква почит към неговата памет към делото му се отнесоха предимно младите репортери и особено онези които работят в „Утро”.
Внуци на Иван Костов са: Борис Костов, инженер в САЩ и Владимир Коларов, сърдечен хирург, зам. Директор на Национална кардиологична болница. Негови правнуци са, д-р Душко Костов, мозъчен хирург в САЩ, Пламен Коларов, Виктор Коларов.
Ползвани материали: „Писма през ключалката” Стефан Танев „През прозореца на едно полустолетие” Петър Карчев „Полувековна България 1878-1928” Евгения Марс Семеен архив, Костови и Коларови
Talkback[edit]
Message added 17:07, 15 December 2009 (UTC). You can remove this notice at any time by removing the {{Talkback}} or {{Tb}} template.
ukexpat (talk) 17:07, 15 December 2009 (UTC)
Speedy deletion nomination of Иван Павлов Костов[edit]
A tag has been placed on Иван Павлов Костов, requesting that it be speedily deleted from Wikipedia. This has been done under section A2 of the criteria for speedy deletion, because the article appears to be a foreign language article that was copied and pasted from another Wikimedia project, or was transwikied out to another project. Please see Wikipedia:Translation to learn about requests for, and coordination of, translations from foreign-language Wikipedias into English.
If you think that this notice was placed here in error, you may contest the deletion by adding {{hangon}} to the top of the page that has been nominated for deletion (just below the existing speedy deletion or "db" tag), coupled with adding a note on the talk page explaining your position, but be aware that once tagged for speedy deletion, if the page meets the criterion, it may be deleted without delay. Please do not remove the speedy deletion tag yourself, but don't hesitate to add information to the page that would render it more in conformance with Wikipedia's policies and guidelines. Lastly, please note that if the page does get deleted, you can contact one of these admins to request that they userfy the page or have a copy emailed to you. Favonian (talk) 10:00, 16 December 2009 (UTC)